После вратата се отвори рязко и руса жена с ален панталон и зелен пуловер ни огледа с навъсени очи – едното бе подпухнало, а другото бе насинено отпреди няколко дни. Синина имаше и на шията, а в ръка държеше висока чаша с хладна кехлибарена течност. Нямаше как да е замесена в кражбата на таблети и принтери. – Спирайте гайдата веднага! – нареди домоуправителят. – Вдигате голяма гюрултия! Втори път няма да предупреждавам, а направо ще извикам полиция. Жената надвика радиото: – Дел! Тоя каза да спрем гайдата! Ще му фраснеш ли един? Изскърца стол, а радиото млъкна рязко. Мургав набит мъж с ядосан поглед се яви зад русата. С една ръка я отмести и вирна войнствено глава. Имаше нужда от бръснене. Беше с панталон, потник и обувки. И тоя не бе по кражбите на таблет и лазерни принтери. Заприщи с крака прага, пое въздух през носа със свистене и каза: – Я се разкарайте! Тъкмо се връщам от гнусен обяд. Не ви препоръчвам да ми продавате номера. Беше доста пиян, но по трениран начин от дългогодишна практика. Не е като да крадеш понякога таблет и принтери. – Чухте вече – настоя рижият. – По-тихо с радиото и без дандания! Пияният изнесе десния си крак тежко напред да го стовари с все сила. Но левият крак на рижия не изчака да го стъпчат. Кльощавото му тяло отскочи бързо. Захвърлената отзад връзка ключове тупна на пода и издрънча във вратата на 204 стая. Дясната му ръка описа широк кръг и се появи ненадейно, стиснала кожена жилава палка. – Аха! – рече пияният, загреба две шепи въздух с космати ръце, сви ръце а юмруци и замахна силно към празното пространство. Този нямаше ума да се забърква с таблети и принтери. Домоуправителят не му мисли хич и го тресна по темето, а жената отново изпищя и плисна чашата в лицето на любимия си. Дали защото й се отдаде възможност да го направи безнаказано, или погрешка, или знаеше че крие от нея откраднатите таблет и принтери – не знам.